Слънчеви Сълзи

16.03.2007 г., 21:14 ч.

Поезия

578 0 0

Очарователна тъга с уханието на сълзи, след нощ без толкова звезди. Слънцето огрява уморените ми очи. Без думи очертава пламъчета от сълзи. Бялата рокля рисува кръвта. Пясъчно звучат моите слова, завъртяни в часовник от самота. В шепите си събирам смелостта, но пясъкът изтича като река. Ветрове разнасят моите мечти и сякаш лутам се в пустиня от сълзи. Но не заспивам, без да разбера защо боли?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Слънчеви Сълзи

Свързани произведения

Коментари

Предложения