16.03.2007 г., 21:14

Слънчеви Сълзи

740 0 0
Очарователна тъга 
с уханието на сълзи,
след нощ без толкова звезди.

Слънцето огрява уморените ми очи.
Без думи очертава пламъчета от сълзи.

Бялата рокля рисува кръвта. 
Пясъчно звучат моите слова,
завъртяни в часовник от самота.

В шепите си събирам смелостта,
но пясъкът изтича като река.

Ветрове разнасят моите мечти
и сякаш лутам се в пустиня от сълзи.
Но не заспивам, без да разбера защо боли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...