21 jun 2016, 9:44

Слънчевина

577 1 4

Не ме засенчвай с тъмни очила,
напомнят ми за мрака в ъгъла,
където плача.
Уморих се. 
И обичам топлина.
А време няма
- идва заника и здрача.

Не са за мен и розовите очила,
летя високо,
и те виждам в синьо.
Не мога във небето без крила,
а на земята без любов
- силна като отлежало вино.

Подай ми слънчевите очила,
отвън стъклото зная че вали.
От теб и мене грее тук слънчевина.
И ако искаш
- ще съм ти сърцето,
ти на мен ще си ума
и смисълът ще се роди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...