Слънчевина
Не ме засенчвай с тъмни очила,
напомнят ми за мрака в ъгъла,
където плача.
Уморих се.
И обичам топлина.
А време няма
- идва заника и здрача.
Не са за мен и розовите очила,
летя високо,
и те виждам в синьо.
Не мога във небето без крила,
а на земята без любов
- силна като отлежало вино.
Подай ми слънчевите очила,
отвън стъклото зная че вали.
От теб и мене грее тук слънчевина.
И ако искаш
- ще съм ти сърцето,
ти на мен ще си ума
и смисълът ще се роди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
