red_rosse (Цвети Пеева)
104 1154
4 sept 2008, 15:51

Слънчево 

  Poesía » Otra
1936 0 28

                                              На един слънчев приятел.

 

Тъкмо си мислех да пиша за болка,

за рани, за драми, за тежки вериги

и... слънцето тръгна на обиколка

и изгряващо ми намигна.

 

И малко нахално, че даже фриволно,

спусна в кафето ми слънчево зайче,

а аз, вместо нервно, засмях се доволно

на своето ново другарче.

 

Тъкмо си мислех, че вече съм стара,

несбъдната, скучна и даже безлична

и... някой в душата ми път си прокара

и ми припомни как се обича.

 

Есен. Но странно, тъгата избяга.

Целият свят се изпълни със смях.

Всичките обръчи, дето ме стягат,

се сринаха в купчина прах.

 

Леко ми стана, почти неприлично,

изпълни се въздуха с нещо приятно.

И пак съм си аз, но... някак различна.

По-слънчева, вероятно...

 

 

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??