Слънчево
На един слънчев приятел.
Тъкмо си мислех да пиша за болка,
за рани, за драми, за тежки вериги
и... слънцето тръгна на обиколка
и изгряващо ми намигна.
И малко нахално, че даже фриволно,
спусна в кафето ми слънчево зайче,
а аз, вместо нервно, засмях се доволно
на своето ново другарче.
Тъкмо си мислех, че вече съм стара,
несбъдната, скучна и даже безлична
и... някой в душата ми път си прокара
и ми припомни как се обича.
Есен. Но странно, тъгата избяга.
Целият свят се изпълни със смях.
Всичките обръчи, дето ме стягат,
се сринаха в купчина прах.
Леко ми стана, почти неприлично,
изпълни се въздуха с нещо приятно.
И пак съм си аз, но... някак различна.
По-слънчева, вероятно...
© Цвети Пеева All rights reserved.
