red_rosse (Цвети Пеева)
104 1154
Sep 4, 2008, 3:51 PM

Слънчево 

  Poetry » Other
1938 0 28

                                              На един слънчев приятел.

 

Тъкмо си мислех да пиша за болка,

за рани, за драми, за тежки вериги

и... слънцето тръгна на обиколка

и изгряващо ми намигна.

 

И малко нахално, че даже фриволно,

спусна в кафето ми слънчево зайче,

а аз, вместо нервно, засмях се доволно

на своето ново другарче.

 

Тъкмо си мислех, че вече съм стара,

несбъдната, скучна и даже безлична

и... някой в душата ми път си прокара

и ми припомни как се обича.

 

Есен. Но странно, тъгата избяга.

Целият свят се изпълни със смях.

Всичките обръчи, дето ме стягат,

се сринаха в купчина прах.

 

Леко ми стана, почти неприлично,

изпълни се въздуха с нещо приятно.

И пак съм си аз, но... някак различна.

По-слънчева, вероятно...

 

 

© Цвети Пеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??