На един слънчев приятел.
Тъкмо си мислех да пиша за болка,
за рани, за драми, за тежки вериги
и... слънцето тръгна на обиколка
и изгряващо ми намигна.
И малко нахално, че даже фриволно,
спусна в кафето ми слънчево зайче,
а аз, вместо нервно, засмях се доволно
на своето ново другарче.
Тъкмо си мислех, че вече съм стара,
несбъдната, скучна и даже безлична
и... някой в душата ми път си прокара ...