Слънчево момиче
Когато вятърът завее,
тогава ти ще бъдеш покрай мен,
едничка само Ти остана
и твоето име беше Ана.
Винаги в сърцето ми, любима,
копнеех с твоята целувка да заспивам,
с която устните ми изгори.
Посрещах слънцето със теб в зори.
Винаги съм чувствал нежността
в твоята безкрайна страст и топлота,
но кажи ми - как да те забравя,
когато обич си ми дала и идеала в мен видяла
Поглед жаден в тебе впивам
и душата си откривам.
Накрая ще ти кажа, слънчево момиче,
колко много само теб обичам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирил Христов Todos los derechos reservados
