Слънчево момиче
Когато вятърът завее,
тогава ти ще бъдеш покрай мен,
едничка само Ти остана
и твоето име беше Ана.
Винаги в сърцето ми, любима,
копнеех с твоята целувка да заспивам,
с която устните ми изгори.
Посрещах слънцето със теб в зори.
Винаги съм чувствал нежността
в твоята безкрайна страст и топлота,
но кажи ми - как да те забравя,
когато обич си ми дала и идеала в мен видяла
Поглед жаден в тебе впивам
и душата си откривам.
Накрая ще ти кажа, слънчево момиче,
колко много само теб обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Христов Всички права запазени
