14 abr 2006, 18:26

Слънчево затъмнение

  Poesía
1.1K 0 7
                              Слънчево затъмнение


                     Помръкна слънцето, внезапно притъмня..
                    Луната-прилеп разперила крила взе деня
                    в сянката си-небето синьо потъмня,
                    вятърът утихна в облаци тъга.
                    Птиците тревожно търсеха гнезда,
                    цветята пролетни наведоха глава
                    към майката земя и питаха, нечути
                    останаха въпросите им-какво се случи..?
                    Препускаха хората по свойте пътища,
                    забързани нервни кръстопътища..
                    Любопитни гледаха през тъмните стъкла,
                    а други дори не забелязваха света.
                    Вселената във миг природен,
                    всевластен господар вековен
                    последен шанс ни дава-дали ще разберем..?
                    Бяло или черно сами ще изберем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Джейн, извинена си, разбира се. Аз се извинявам на Лъки, ако по някакъв начин съм я засегнал.
  • Изтрих част от коментара си.Ако съм била рязка,моля за извинение!
  • Моля, да ме извините, че се намесвам в този разговор, но наистина не мога да остана безучастна. Причината поради която се събираме в този сайт е не само да публикуваме произведенията си, да споделяме най-съкровените си преживявания, но и да израстваме като творци и хора. Кумеца, както всички знаят не е човек, който ще си губи времето със дребнаво заяждане, той просто се опитва да ни помогне по пътя ни нагоре, така че, вслушайте се хора, убедена съм, че може много да Ви е отполза!!!
  • Румене ти си перфектен във всичко!
    Казвам го не със завист а с възхищение!
  • Съжалявам, ако съм обидил някого! Целта ми не е да хвърлям кал по хората.
    А щом смятате, че това не е важно - добре. Пишете си както си искате.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...