Apr 14, 2006, 6:26 PM

Слънчево затъмнение

  Poetry
1.1K 0 7
                              Слънчево затъмнение


                     Помръкна слънцето, внезапно притъмня..
                    Луната-прилеп разперила крила взе деня
                    в сянката си-небето синьо потъмня,
                    вятърът утихна в облаци тъга.
                    Птиците тревожно търсеха гнезда,
                    цветята пролетни наведоха глава
                    към майката земя и питаха, нечути
                    останаха въпросите им-какво се случи..?
                    Препускаха хората по свойте пътища,
                    забързани нервни кръстопътища..
                    Любопитни гледаха през тъмните стъкла,
                    а други дори не забелязваха света.
                    Вселената във миг природен,
                    всевластен господар вековен
                    последен шанс ни дава-дали ще разберем..?
                    Бяло или черно сами ще изберем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Джейн, извинена си, разбира се. Аз се извинявам на Лъки, ако по някакъв начин съм я засегнал.
  • Изтрих част от коментара си.Ако съм била рязка,моля за извинение!
  • Моля, да ме извините, че се намесвам в този разговор, но наистина не мога да остана безучастна. Причината поради която се събираме в този сайт е не само да публикуваме произведенията си, да споделяме най-съкровените си преживявания, но и да израстваме като творци и хора. Кумеца, както всички знаят не е човек, който ще си губи времето със дребнаво заяждане, той просто се опитва да ни помогне по пътя ни нагоре, така че, вслушайте се хора, убедена съм, че може много да Ви е отполза!!!
  • Румене ти си перфектен във всичко!
    Казвам го не със завист а с възхищение!
  • Съжалявам, ако съм обидил някого! Целта ми не е да хвърлям кал по хората.
    А щом смятате, че това не е важно - добре. Пишете си както си искате.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...