Слънчице
Аз бях там, видях те и едно чувство прободе сърцето, нещо, което сякаш познавах, но изпитвах за първи път. Ти бе като болест, разпространи се и зае цялото ми същество. Всеки път, когато те виждах, се разтрепервах, а когато ме докосна за първи път, усетих топлата ти длан и туптенето на доброто ти сърце, искаше ми се и ти да почувстваш това, което чувствах в този момент. Всичко беше като сън, но някой ме събуди и всички мигове си отидоха заедно с теб!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Уесли Димитров Todos los derechos reservados
