4 mar 2008, 7:53

Слънчице

1.4K 0 3
  Аз бях там, видях те и едно чувство прободе сърцето, нещо, което сякаш познавах, но изпитвах за първи път. Ти бе като болест, разпространи се и зае цялото ми същество. Всеки път, когато те виждах, се разтрепервах, а когато ме докосна за първи път, усетих топлата ти длан и туптенето на доброто ти сърце, искаше ми се и ти да почувстваш това, което чувствах в този момент. Всичко беше като сън, но някой ме събуди и всички мигове си отидоха заедно с теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Уесли Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...