4 мар. 2008 г., 07:53

Слънчице

1.4K 0 3
  Аз бях там, видях те и едно чувство прободе сърцето, нещо, което сякаш познавах, но изпитвах за първи път. Ти бе като болест, разпространи се и зае цялото ми същество. Всеки път, когато те виждах, се разтрепервах, а когато ме докосна за първи път, усетих топлата ти длан и туптенето на доброто ти сърце, искаше ми се и ти да почувстваш това, което чувствах в този момент. Всичко беше като сън, но някой ме събуди и всички мигове си отидоха заедно с теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Уесли Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...