СЛЪНЧОГЛЕДИ ПРЕЗ АВГУСТ
Трябваше да те измисля:
светъл като облак, с душа като поле.
Но Август е – тревата съхне,
срина се последното небе…
Пак узряха рано слънчогледите -
посоките са грешни поначало…
Събуждам се...
душата още скита някъде,
сърцето - цяло…
© Радка Миндова Todos los derechos reservados
има и надежда, дори и горчивият опит
е за предпочитане пред бездействието,
щом сърцето е цяло, значи е оцеляло,
а щом е оцеляло, аз вярвам, че по-доброто
предстои, само след дъжд блести дъга,
няма ли дъжд, няма и дъга... ПОЗДРАВИ!