Jul 23, 2014, 9:44 PM

Слънчогледи през Август

  Poetry » Love
676 0 9

 

 

                            СЛЪНЧОГЛЕДИ ПРЕЗ АВГУСТ

 

                            Трябваше да те измисля:

                            светъл като облак, с душа като поле.

                            Но Август е – тревата съхне,

                            срина се последното небе…

                            Пак узряха рано слънчогледите -

                            посоките са грешни поначало…

                            Събуждам се...

                            душата още скита някъде,

                            сърцето - цяло…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дори посоките да са грешни, щом ги има,
    има и надежда, дори и горчивият опит
    е за предпочитане пред бездействието,
    щом сърцето е цяло, значи е оцеляло,
    а щом е оцеляло, аз вярвам, че по-доброто
    предстои, само след дъжд блести дъга,
    няма ли дъжд, няма и дъга... ПОЗДРАВИ!
  • Браво, Раде!!!
    БРАВО!!!
    ((( )))
  • Еееех...да му се не види! Ама малко е рано за такива твърдения -
    още е юли!
  • Благодаря за чудесните коментари, и най вече за този в стихове!
    Прекрасни сте!
  • Не е виновен август,ни сезоните
    избързали цвета да съблазнят...
    Очакванията,когато са над нормата
    като вина понякога тежат...

    Аплодирам!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...