tabasa (Милена Николова)
14 3
16 jun 2009, 16:30

Смехът на децата ни 

  Poesía
692 0 2

  На Ники и Боби

 

Най-обичам  да ме буди смехът на децата ми,

затулен от шепички, в утринта,

докато и двете пълзят към кревата ми,

за да скочат в него и да почнем игра.

 

През клепки от обич ги гледам. Ах, този смях!

Пожелавам си - нека в миг дойде нощта,

че е хубаво толкова, толкова, та чак ме е страх!

И се моля - нека и утре ме събудят така!

 

П.П.  Вярвам, че ако от всяка усмивка на малко дете

          покълва по стръкче надежда,

          то под пълното с мъка човешка небе

          светът по-добър ще изглежда.

© Милена Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??