Твоите очи, пълни с желание,
които ме гледат с нежно мълчание.
Твоите устни, пламнали от страст неудържима,
които ме целуват с невинност ранима.
Твоят глас, роден от тишината,
по-безкраен дори от самотата.
Твоите ръце, треперещи от свян,
вълшебни като детски блян.
... Нарисувах те със слова,
за да запазя всичко това
за онзи сетен миг, когато...
ще отмине и последното лято.
Тогава, останал сам със смъртта,
ще си спомня пак любовта -
твоите устни, очи и ръце...
и ще умра със смело сърце.