Тъжна бях, когато мислех за теб, 

не можех да намеря никакъв лек.

В главата ми бушуваше буря,

в сърцето ми - безспирна любовна струя.

Но не,  не плача повече за теб. 

Отроних всичките капки по теб, 

и паднаха те като есенни листа, 

и свърши листопадът - нямам и капка сълза. 

Зима е вече, студена, мразовита, 

като сърцето ми в лед обвита. 

И мислите ми замръзват, не искам и спомени... 

Но знам, че и пролет ще дойде някога

и ето аз пак сменям сезона.