Oct 20, 2018, 1:02 AM

Сменям сезона

  Poetry » Love
675 0 0

Тъжна бях, когато мислех за теб, 

не можех да намеря никакъв лек.

В главата ми бушуваше буря,

в сърцето ми - безспирна любовна струя.

 

Но не,  не плача повече за теб. 

Отроних всичките капки по теб, 

и паднаха те като есенни листа, 

и свърши листопадът - нямам и капка сълза. 

 

Зима е вече, студена, мразовита, 

като сърцето ми в лед обвита. 

И мислите ми замръзват, не искам и спомени... 

Но знам, че и пролет ще дойде някога

и ето аз пак сменям сезона. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...