_pandora_ (Пандора)
58 53
25 feb 2006, 14:34

Смешно е да моля... 

  Poesía
934 1 5

Усмивка, но толкоз равнодушна,
прегръдка, но някак си без чувства.
Сякаш и тишината ми крещи,
че скоро ще си тръгнеш ти.

Но още погледът ти ме омайва,
а огънят в сърцето ми ме смайва.
Как може да ме лъжеш ти,
кой правото ти даде ми кажи...

Може би, нищичко за теб не зная,
може би, успяла съм да те опозная,
но знам: в очите ти пламък не гори,
така, както някога преди.

Смешно е да моля, след като вечер е боляло,
 сдед като сърцето отдавна вече е умряло,
единствен ти искрата отново съживи,
но след това отново ти без милост я уби.

© Пандора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??