Смешно е да моля...
Усмивка, но толкоз равнодушна,
прегръдка, но някак си без чувства.
Сякаш и тишината ми крещи,
че скоро ще си тръгнеш ти.
Но още погледът ти ме омайва,
а огънят в сърцето ми ме смайва.
Как може да ме лъжеш ти,
кой правото ти даде ми кажи...
Може би, нищичко за теб не зная,
може би, успяла съм да те опозная,
но знам: в очите ти пламък не гори,
така, както някога преди.
Смешно е да моля, след като вечер е боляло,
сдед като сърцето отдавна вече е умряло,
единствен ти искрата отново съживи,
но след това отново ти без милост я уби.
© Пандора All rights reserved.
