Feb 25, 2006, 2:34 PM

Смешно е да моля... 

  Poetry
1038 1 5

Усмивка, но толкоз равнодушна,
прегръдка, но някак си без чувства.
Сякаш и тишината ми крещи,
че скоро ще си тръгнеш ти.

Но още погледът ти ме омайва,
а огънят в сърцето ми ме смайва.
Как може да ме лъжеш ти,
кой правото ти даде ми кажи...

Може би, нищичко за теб не зная,
може би, успяла съм да те опозная,
но знам: в очите ти пламък не гори,
така, както някога преди.

Смешно е да моля, след като вечер е боляло,
 сдед като сърцето отдавна вече е умряло,
единствен ти искрата отново съживи,
но след това отново ти без милост я уби.

© Пандора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??