18 dic 2007, 21:53

Смисъл

  Poesía
869 0 6

Страхувам се

и знам, че е човешко

да изпитваш страх

пред всичко.

Да знаеш, че ще се

превърнеш в прах!

Рано или късно

ще се случи това.

Страхувам се,

че смисъла няма да разбера.

На този свят

всеки има задача една.

Да търси, разпознае

и разбере Смисъла!

Да разбере

къде се крие той

и душата да намери покой.

На човешкия живот,

смисъла,

къде е той?

Може би след следващия завой?

След следващото изпитание,

което ни поднася съдбата?

Или се крие в самотата?

Но тогава

всеки е открил този смисъл,

без дори да разбере,

а защо го търсим въобще?

Не трябва ли сам

той да се появи?

Да ни плени?

Не! И така не е!

Този живот е път.

Трябва да се извърви

от начало до край

и смисълът е някъде

по пътя, май?!

Но къде се крие,

никой не знае.

Ако знаехме,

защо да го търсим?

Никой не търси онова,

което знае къде е.

Някои намират смисъл

в любовта,

а други - в подлостта.

Има хора различни.

Но нима,

след като открием любовта

не продължаваме да търсим смисъла?

Нима след като

вкусим подлостта

преставаме да вярваме

в смисъла?

Да го търсим

и да искаме още и още.

И след теб

животът ще продължи такъв,

какъвто е сега.

Едни ще идват,

други ще си отиват.

Днес си тук,

а утре те няма.

Смисълът на този живот

не се крие в разгадаването

на тайната на мъдростта,

нито в любовта.

Крие се в пътя,

който извървяваш ти,

разкривайки тайни

и губейки мечти!

Той ще разкрие смисъла

за теб! Търси го!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марчела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...