18.12.2007 г., 21:53

Смисъл

868 0 6

Страхувам се

и знам, че е човешко

да изпитваш страх

пред всичко.

Да знаеш, че ще се

превърнеш в прах!

Рано или късно

ще се случи това.

Страхувам се,

че смисъла няма да разбера.

На този свят

всеки има задача една.

Да търси, разпознае

и разбере Смисъла!

Да разбере

къде се крие той

и душата да намери покой.

На човешкия живот,

смисъла,

къде е той?

Може би след следващия завой?

След следващото изпитание,

което ни поднася съдбата?

Или се крие в самотата?

Но тогава

всеки е открил този смисъл,

без дори да разбере,

а защо го търсим въобще?

Не трябва ли сам

той да се появи?

Да ни плени?

Не! И така не е!

Този живот е път.

Трябва да се извърви

от начало до край

и смисълът е някъде

по пътя, май?!

Но къде се крие,

никой не знае.

Ако знаехме,

защо да го търсим?

Никой не търси онова,

което знае къде е.

Някои намират смисъл

в любовта,

а други - в подлостта.

Има хора различни.

Но нима,

след като открием любовта

не продължаваме да търсим смисъла?

Нима след като

вкусим подлостта

преставаме да вярваме

в смисъла?

Да го търсим

и да искаме още и още.

И след теб

животът ще продължи такъв,

какъвто е сега.

Едни ще идват,

други ще си отиват.

Днес си тук,

а утре те няма.

Смисълът на този живот

не се крие в разгадаването

на тайната на мъдростта,

нито в любовта.

Крие се в пътя,

който извървяваш ти,

разкривайки тайни

и губейки мечти!

Той ще разкрие смисъла

за теб! Търси го!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марчела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...