23 sept 2010, 5:07

Смисълът е… безсмислие

1.2K 0 4

Задавал ли си си въпроса -
кога щастлив си бил.
Дали във миговете нежни
спонтанно си се уловил.
 
Или с усещането, че летиш
внезапно си се приземил.
Без парашут, без думи…
 съзнанието ти кориш.
 
Човек… дали пък значи нещо?
Къде си? Май само там,
където границите се размиват.
Реалност и... почти… се сливат.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знам какво е да изгубиш от погледа си голямата картина , но явно ти успяваш да намериш пътя обратно .. Възхищавам ти се !
  • Смисъла често се губи, права си...
    Длъжни сме обаче да го потърсим отново, винаги има поне една причина за това...
    Харесвам твоята философия, Мариана!
    И стиховете ти!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Въпроси, на които вечно търсим отговорите! Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....