23 сент. 2010 г., 05:07

Смисълът е… безсмислие

1.2K 0 4

Задавал ли си си въпроса -
кога щастлив си бил.
Дали във миговете нежни
спонтанно си се уловил.
 
Или с усещането, че летиш
внезапно си се приземил.
Без парашут, без думи…
 съзнанието ти кориш.
 
Човек… дали пък значи нещо?
Къде си? Май само там,
където границите се размиват.
Реалност и... почти… се сливат.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знам какво е да изгубиш от погледа си голямата картина , но явно ти успяваш да намериш пътя обратно .. Възхищавам ти се !
  • Смисъла често се губи, права си...
    Длъжни сме обаче да го потърсим отново, винаги има поне една причина за това...
    Харесвам твоята философия, Мариана!
    И стиховете ти!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Въпроси, на които вечно търсим отговорите! Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....