23 сент. 2010 г., 05:07

Смисълът е… безсмислие

1.2K 0 4

Задавал ли си си въпроса -
кога щастлив си бил.
Дали във миговете нежни
спонтанно си се уловил.
 
Или с усещането, че летиш
внезапно си се приземил.
Без парашут, без думи…
 съзнанието ти кориш.
 
Човек… дали пък значи нещо?
Къде си? Май само там,
където границите се размиват.
Реалност и... почти… се сливат.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знам какво е да изгубиш от погледа си голямата картина , но явно ти успяваш да намериш пътя обратно .. Възхищавам ти се !
  • Смисъла често се губи, права си...
    Длъжни сме обаче да го потърсим отново, винаги има поне една причина за това...
    Харесвам твоята философия, Мариана!
    И стиховете ти!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Въпроси, на които вечно търсим отговорите! Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...