23 сент. 2010 г., 05:07

Смисълът е… безсмислие

1.2K 0 4

Задавал ли си си въпроса -
кога щастлив си бил.
Дали във миговете нежни
спонтанно си се уловил.
 
Или с усещането, че летиш
внезапно си се приземил.
Без парашут, без думи…
 съзнанието ти кориш.
 
Човек… дали пък значи нещо?
Къде си? Май само там,
където границите се размиват.
Реалност и... почти… се сливат.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знам какво е да изгубиш от погледа си голямата картина , но явно ти успяваш да намериш пътя обратно .. Възхищавам ти се !
  • Смисъла често се губи, права си...
    Длъжни сме обаче да го потърсим отново, винаги има поне една причина за това...
    Харесвам твоята философия, Мариана!
    И стиховете ти!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Въпроси, на които вечно търсим отговорите! Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...