Тръгнах смисъла на живота да търся,

pешена да го намеря Земята ще претърся.

Знам, че той е някъде там

със всичките ми въпроси залян.

Отговорите явно скоро няма да получа

или пък може на късмет да сполуча.

Дълго вървях без посока

към целта си висока.

Но ето, че стигнах до него -

смисълът на моето дело.

Той беше красив,

но сто пъти по-бодлив.

Разбрах, че трябва да живея

и след всички трудности да оцелея.

След дългото скитане аз се върнах

и в един достоен човек се превърнах.

Макар и без сърце в гърди,

вече никой не можеше да ме вини.

Сама аз пътя извървях

и  само на себе си вярна бях.