11.01.2014 г., 19:26

Смисълът на живота

478 0 0

Тръгнах смисъла на живота да търся,

pешена да го намеря Земята ще претърся.

Знам, че той е някъде там

със всичките ми въпроси залян.

Отговорите явно скоро няма да получа

или пък може на късмет да сполуча.

 

Дълго вървях без посока

към целта си висока.

Но ето, че стигнах до него -

смисълът на моето дело.

Той беше красив,

но сто пъти по-бодлив.

Разбрах, че трябва да живея

и след всички трудности да оцелея.

 

След дългото скитане аз се върнах

и в един достоен човек се превърнах.

Макар и без сърце в гърди,

вече никой не можеше да ме вини.

Сама аз пътя извървях

и  само на себе си вярна бях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Търсеща Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...