Смисълът на сълзите ми

Здравей, моя красиво-нещастна Любов!
Здравей, моя пленнице, моя молитво!
Здравей и довиждане от моя живот...
Време е и ти да се превърнеш в скитница.

Сбогом, моя изплакана радост,
моя болка, най-мечтана от всички.
Сбогом, моя рана и кръв вечно млада!
Сбогом, прелитнали в душата ми птички!

И давай сърце! Погубвай ме цялата.
Страдай за тази красива любов.
И болката си има своята радост -
текват сълзи от искрен поток.

Аз не плача за теб, аз не плача  за мене.
Аз не плача дори и за нас.
Аз не плача от болка, аз не плача от бреме,
аз плача, защото най-красив е плача.

Аз пилея сълзите си,за да им се радвам
и красотата им да ми напомня теб.
Смисълът им  се губи щом паднат,
но идва нова, сега е нейният ред.

Аз не плача, защото ти ме остави.
Аз плача само, когато ми липсваш.
И си припомням сладките рани,
и плача ми казва, че още ме обичаш.

Това е смисълът на съзлите ми, разбра ли?
Това е красотата на нашата любов.
Дори и от болка сълзите не парят,
но дори и да парят... те са моя живот!