13 abr 2008, 17:15

Смисълът в любовта

  Poesía » Otra
1.1K 0 0
Аз гледах как плачеше тя,
гледах и плачех заедно с нея.
Страх бликаше от моята душа,
страх в основата, на който стоеше тя - неизвестността.

Питах се тогава, какъв е смисълът да продължа,
за какво аз живея?
В този свят на мъка и тъга,
къде да диря в тъмнината светлина?

И ето, тук открехна се врата,
зад която стоеше малка яснота.
Като през бисерна вода, грейна усмивката на любовта,
тя, лечителка на скръбната душа и ковач на човешката съдба.

И за миг си спомних мъдрите слова:
"Никой не може да ти я вземе - любовта,
любовта към хората" и към света.
Ето, затова аз ще продължа, със смисъла в любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...