Apr 13, 2008, 5:15 PM

Смисълът в любовта

  Poetry » Other
1.1K 0 0
Аз гледах как плачеше тя,
гледах и плачех заедно с нея.
Страх бликаше от моята душа,
страх в основата, на който стоеше тя - неизвестността.

Питах се тогава, какъв е смисълът да продължа,
за какво аз живея?
В този свят на мъка и тъга,
къде да диря в тъмнината светлина?

И ето, тук открехна се врата,
зад която стоеше малка яснота.
Като през бисерна вода, грейна усмивката на любовта,
тя, лечителка на скръбната душа и ковач на човешката съдба.

И за миг си спомних мъдрите слова:
"Никой не може да ти я вземе - любовта,
любовта към хората" и към света.
Ето, затова аз ще продължа, със смисъла в любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...