Аз гледах как плачеше тя, гледах и плачех заедно с нея. Страх бликаше от моята душа, страх в основата, на който стоеше тя - неизвестността.
Питах се тогава, какъв е смисълът да продължа, за какво аз живея? В този свят на мъка и тъга, къде да диря в тъмнината светлина?
И ето, тук открехна се врата, зад която стоеше малка яснота. Като през бисерна вода, грейна усмивката на любовта, тя, лечителка на скръбната душа и ковач на човешката съдба.
И за миг си спомних мъдрите слова: "Никой не може да ти я вземе - любовта, любовта към хората" и към света. Ето, затова аз ще продължа, със смисъла в любовта!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.