Смокините се напукват
надолу по пътя на юг.
Не спира никой. Не къса.
Врабците на дребно кълват.
Смокините падат след дъжд.
Изгниват в бриза, сред пясък.
Последна компания,
преди да поемат други посоки,
вероятно в съвсем друга плът.
Все така ароматни и диви
издигат се в Млечния път.
Само няколко птици видяха
как се засили дъждът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Минева Todos los derechos reservados
Да, смокинята е любим и ценен плод, който трябва да се обгрижва. imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
