Смокините се напукват
надолу по пътя на юг.
Не спира никой. Не къса.
Врабците на дребно кълват.
Смокините падат след дъжд.
Изгниват в бриза, сред пясък.
Последна компания,
преди да поемат други посоки,
вероятно в съвсем друга плът.
Все така ароматни и диви
издигат се в Млечния път.
Само няколко птици видяха
как се засили дъждът.
© Лилия Минева All rights reserved.
Да, смокинята е любим и ценен плод, който трябва да се обгрижва. Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
