Смокинята сланата ослани

4 dic 2009, 22:33

Poesía » Otra

531 0 5

и голи клони щръкнаха сред двора.

От къщата лъч слънчев й прати

прозорецът - дано я заговори.

Притихна дворът - старият чудак,

пак спомнил си как в малката градина

една старица кършеше гръбнак -

стопанката му... Ала тя - замина...

И дворът селски грохна, опустя.

А там, пред прага, е висяла люлка!

Проскърца тъжно пътната врата,

тъй както, струни скъсала, цигулка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

petinka67 (Петя Кръстева)

2009-12-05T12:51:20+02:00

Обичам да те чета!
Заслужаваш си!
Благодаря за чувствата, които пораждаш в мен!
Thistle (Теди Савчева)

2009-12-05T07:00:43+02:00

Тъжно...усетих го.
Поздрави за стихотворението!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-05T00:20:27+02:00

Спомни ми нашата смокиня, Мариане...и други неща!

Много хубав стих!
Благодаря!
Coffee (Галя)

2009-12-04T23:27:48+02:00

Едно такова мъчно, тежко ми стана на душата, докато го четях.
Три куплета, а казват толкова много....
Браво, браво, страхотно е, наистина съм впечатлена!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-12-04T22:34:02+02:00

ухае на зимно, самотно море... благодаря!