4 дек. 2009 г., 22:33
Смокинята сланата ослани
Смокинята сланата ослани
и голи клони щръкнаха сред двора.
От къщата лъч слънчев й прати
прозорецът - дано я заговори.
Притихна дворът - старият чудак,
пак спомнил си как в малката градина
една старица кършеше гръбнак -
стопанката му... Ала тя - замина...
И дворът селски грохна, опустя.
А там, пред прага, е висяла люлка!
Проскърца тъжно пътната врата,
тъй както, струни скъсала, цигулка.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Тъжно...усетих го.
Поздрави за стихотворението! -
Спомни ми нашата смокиня, Мариане...и други неща!
Много хубав стих!
Благодаря! -
Едно такова мъчно, тежко ми стана на душата, докато го четях.
Три куплета, а казват толкова много....
Браво, браво, страхотно е, наистина съм впечатлена!
-
ухае на зимно, самотно море... благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Заслужаваш си!
Благодаря за чувствата, които пораждаш в мен!