4 дек. 2009 г., 22:33

Смокинята сланата ослани 

  Поэзия » Другая
530 0 5

Смокинята сланата ослани

и голи клони щръкнаха сред двора.

От къщата лъч слънчев й прати

прозорецът - дано я заговори.

 

Притихна дворът - старият чудак,

пак спомнил си как в малката градина

една старица кършеше гръбнак -

стопанката му... Ала тя - замина...

 

И дворът селски грохна, опустя.

А там, пред прага, е висяла люлка!

Проскърца тъжно пътната врата,

тъй както, струни скъсала, цигулка.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обичам да те чета!
    Заслужаваш си!
    Благодаря за чувствата, които пораждаш в мен!
  • Тъжно...усетих го.
    Поздрави за стихотворението!
  • Спомни ми нашата смокиня, Мариане...и други неща!

    Много хубав стих!
    Благодаря!
  • Едно такова мъчно, тежко ми стана на душата, докато го четях.
    Три куплета, а казват толкова много....
    Браво, браво, страхотно е, наистина съм впечатлена!
  • ухае на зимно, самотно море... благодаря!
Предложения
: ??:??