Смокинята сланата ослани
и голи клони щръкнаха сред двора.
От къщата лъч слънчев й прати
прозорецът - дано я заговори.
Притихна дворът - старият чудак,
пак спомнил си как в малката градина
една старица кършеше гръбнак -
стопанката му... Ала тя - замина...
И дворът селски грохна, опустя.
А там, пред прага, е висяла люлка!
Проскърца тъжно пътната врата,
тъй както, струни скъсала, цигулка.