4 abr 2015, 20:08

СМС

  Poesía
1K 2 8

СМС

 

В памет на баща ми

 

Хей, здрасти! Как си, Ичо?

За кой ли път ти пиша есемес...

Ала сега е малко по-различно -

в отвъдното ти го изпращам днес!

 

Как искам пак да поговорим

за тъжните и смешните неща!...

Обхватът ми ще стигне ли до горе -

незримите вселени и места?

 

Душата ми, раздрипана и боса

като вълче към месеца скимти...

По всички неизказани въпроси

уроците за прошката шепти!

 

Дано при теб небето да е светло

и в мен да сътворява изгрев нов!

Изпращам ти най-ярката комета,

надписана "На татко със любов!"

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбирам те, но няма да те чуе! Поздрав!
  • Дори и само с мисъл можем да достигнем хората, които сме обичали, миличка. Такъв е естественият ход на живота. Приеми го и се опитай да се усмихнеш!
  • Малцина са хората, които допускаме до сърцето си, за да споделят заедно с нас болката и тъгата от скорошна загуба. Аз не принадлежа към споменатите малцина, затова ще си позволя да споделя само усещанията, които генерира стихотворението ти, Мира. Искрено бих желал предстоящите празници - Цветница и Възкресение, а също и възкръсването към живот на природата, което би могла да видиш дори от прозореца на дома си, да добавят още към светлинките в твоята душевност.
    Покани ги, Момиче!
  • Тъжен "Смс"! Дано стигне до получателя си!
    Споделям болката ти, Христина!
    Разчувствах се, защото и аз се сетих за своя баща!
  • Оригинална идея с послание изпълнено с болка! Пожелавам ти много сила, Хриси!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...