4.04.2015 г., 20:08

СМС

1K 2 8

СМС

 

В памет на баща ми

 

Хей, здрасти! Как си, Ичо?

За кой ли път ти пиша есемес...

Ала сега е малко по-различно -

в отвъдното ти го изпращам днес!

 

Как искам пак да поговорим

за тъжните и смешните неща!...

Обхватът ми ще стигне ли до горе -

незримите вселени и места?

 

Душата ми, раздрипана и боса

като вълче към месеца скимти...

По всички неизказани въпроси

уроците за прошката шепти!

 

Дано при теб небето да е светло

и в мен да сътворява изгрев нов!

Изпращам ти най-ярката комета,

надписана "На татко със любов!"

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбирам те, но няма да те чуе! Поздрав!
  • Дори и само с мисъл можем да достигнем хората, които сме обичали, миличка. Такъв е естественият ход на живота. Приеми го и се опитай да се усмихнеш!
  • Малцина са хората, които допускаме до сърцето си, за да споделят заедно с нас болката и тъгата от скорошна загуба. Аз не принадлежа към споменатите малцина, затова ще си позволя да споделя само усещанията, които генерира стихотворението ти, Мира. Искрено бих желал предстоящите празници - Цветница и Възкресение, а също и възкръсването към живот на природата, което би могла да видиш дори от прозореца на дома си, да добавят още към светлинките в твоята душевност.
    Покани ги, Момиче!
  • Тъжен "Смс"! Дано стигне до получателя си!
    Споделям болката ти, Христина!
    Разчувствах се, защото и аз се сетих за своя баща!
  • Оригинална идея с послание изпълнено с болка! Пожелавам ти много сила, Хриси!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...