Смутена
Смутена съм, очи от мен отвръщаш,
харесваш ме, а сякаш те боли.
Пестиш се, искаш да си тръгнеш -
смутеният май всъщност, че си ти.
От погледа ти тръпки ме побиват,
превръщаш устните ми в късче лед,
а исках само да ти се усмихна -
очите ми все питаха за теб.
Смутена съм, а ти си ураганен,
под веждите ти струпан е гнева.
Не се сърди - аз просто си играя.
Душата ми по детски те позна.
харесваш ме, а сякаш те боли.
Пестиш се, искаш да си тръгнеш -
смутеният май всъщност, че си ти.
От погледа ти тръпки ме побиват,
превръщаш устните ми в късче лед,
а исках само да ти се усмихна -
очите ми все питаха за теб.
Смутена съм, а ти си ураганен,
под веждите ти струпан е гнева.
Не се сърди - аз просто си играя.
Душата ми по детски те позна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
