Смях и дрожди

Плоден, меден смях,

кикот от сноб усмивки,

бесни нарови усти извива,

сплита мигли и ехти.

И ето, пак, отново,

черви се от любов и щипки,

 с рижо-перлен поглед,

под хрипета на ирисов сироп,

гледа,гали, и завижда,

какъв съм идиот!

Как сричам глътки вино,

пеня каши от бъртвежи,

и с този дрян от хмел и дрожди,

слаждам нашата любов.