Плоден, меден смях,
кикот от сноб усмивки,
бесни нарови усти извива,
сплита мигли и ехти.
И ето, пак, отново,
черви се от любов и щипки,
с рижо-перлен поглед,
под хрипета на ирисов сироп,
гледа,гали, и завижда,
какъв съм идиот!
Как сричам глътки вино,
пеня каши от бъртвежи,
и с този дрян от хмел и дрожди,
слаждам нашата любов.
© Иван Петров All rights reserved.