21.07.2019 г., 18:33

Смях и дрожди

744 0 0

Плоден, меден смях,

кикот от сноб усмивки,

бесни нарови усти извива,

сплита мигли и ехти.

 

И ето, пак, отново,

черви се от любов и щипки,

 с рижо-перлен поглед,

под хрипета на ирисов сироп,

гледа,гали, и завижда,

какъв съм идиот!

 

Как сричам глътки вино,

пеня каши от бъртвежи,

и с този дрян от хмел и дрожди,

слаждам нашата любов.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...