31 oct 2007, 11:51

Смълчаните хора

  Poesía
836 0 2
Смълчаните хора


За миг тишината престава и изчезва простора,
преижда някаква раса, раса на смълчаните хора.
И разпръсват се по улиците много различни човеци,
човеци от новата ера, а улиците са пак тъй смълчани
и тихи, не по-различни от вчера.

Така те бродят по тротоарите и лица се намират познати,
като по смъртна забрана те спират и пак продължават.
Някои ще кажат, че са се припознали, но уви, тез приятели
стари веч се отминават!

Няма отговор тук, може би това са хора на егото.
Какво, че били са другари, сега са смълчани стражари
на времето. Ни дума не се отронва от устните бледи,
а очите с погледи търсят непознати перипетии.


С тази слава носи се градът, той няма да се промени:
ще се запазят улиците, а с тях и тротоарите и по тях
ще се разхождат щастливи хора, но в друго време!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...