31 окт. 2007 г., 11:51

Смълчаните хора

835 0 2
Смълчаните хора


За миг тишината престава и изчезва простора,
преижда някаква раса, раса на смълчаните хора.
И разпръсват се по улиците много различни човеци,
човеци от новата ера, а улиците са пак тъй смълчани
и тихи, не по-различни от вчера.

Така те бродят по тротоарите и лица се намират познати,
като по смъртна забрана те спират и пак продължават.
Някои ще кажат, че са се припознали, но уви, тез приятели
стари веч се отминават!

Няма отговор тук, може би това са хора на егото.
Какво, че били са другари, сега са смълчани стражари
на времето. Ни дума не се отронва от устните бледи,
а очите с погледи търсят непознати перипетии.


С тази слава носи се градът, той няма да се промени:
ще се запазят улиците, а с тях и тротоарите и по тях
ще се разхождат щастливи хора, но в друго време!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...