Душата ми е мъртва вече,
а тялото какво е без душа?
Кръвта в земята тук потече
и ето виждам веч смъртта.
Тече кръвта - и тялото е мъртво веч,
но мозъкът живее още раз и
сякаш чувам твойта реч.
Защо не виждам тебе аз?
Защо те чувам да говориш?
Не мога ли спокоен да заспя?
Защо ли пък не ме оставиш
поне спокоен да умра?
© Николай Беков Todos los derechos reservados