3 nov 2006, 12:16  

Смърт 

  Poesía
560 0 0

Душата ми е мъртва вече,

а тялото какво е без душа?

Кръвта в земята тук потече

и ето виждам веч смъртта.

 

Тече кръвта - и тялото е мъртво веч,

но мозъкът живее още раз и

сякаш чувам твойта реч.

Защо не виждам тебе аз?

 

Защо те чувам да говориш?

Не мога ли спокоен да заспя?

Защо ли пък не ме оставиш

поне спокоен да умра?

© Николай Беков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??