3.11.2006 г., 12:16 ч.  

Смърт 

  Поезия
563 0 0

Душата ми е мъртва вече,

а тялото какво е без душа?

Кръвта в земята тук потече

и ето виждам веч смъртта.

 

Тече кръвта - и тялото е мъртво веч,

но мозъкът живее още раз и

сякаш чувам твойта реч.

Защо не виждам тебе аз?

 

Защо те чувам да говориш?

Не мога ли спокоен да заспя?

Защо ли пък не ме оставиш

поне спокоен да умра?

© Николай Беков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??