3.11.2006 г., 12:16 ч.
Смърт
595
0
0
Душата ми е мъртва вече,
а тялото какво е без душа?
Кръвта в земята тук потече
и ето виждам веч смъртта.
Тече кръвта - и тялото е мъртво веч,
но мозъкът живее още раз и
сякаш чувам твойта реч.
Защо не виждам тебе аз?
Защо те чувам да говориш?
Не мога ли спокоен да заспя?
Защо ли пък не ме оставиш
поне спокоен да умра?
а тялото какво е без душа?
Кръвта в земята тук потече
и ето виждам веч смъртта.
Тече кръвта - и тялото е мъртво веч,
но мозъкът живее още раз и
сякаш чувам твойта реч.
Защо не виждам тебе аз?
Защо те чувам да говориш?
Не мога ли спокоен да заспя?
Защо ли пък не ме оставиш
поне спокоен да умра?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Николай Беков Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
