3.11.2006 г., 12:16  

Смърт

759 0 0

Душата ми е мъртва вече,

а тялото какво е без душа?

Кръвта в земята тук потече

и ето виждам веч смъртта.

 

Тече кръвта - и тялото е мъртво веч,

но мозъкът живее още раз и

сякаш чувам твойта реч.

Защо не виждам тебе аз?

 

Защо те чувам да говориш?

Не мога ли спокоен да заспя?

Защо ли пък не ме оставиш

поне спокоен да умра?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Беков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....