Смърт
Душата ми е мъртва вече,
а тялото какво е без душа?
Кръвта в земята тук потече
и ето виждам веч смъртта.
Тече кръвта - и тялото е мъртво веч,
но мозъкът живее още раз и
сякаш чувам твойта реч.
Защо не виждам тебе аз?
Защо те чувам да говориш?
Не мога ли спокоен да заспя?
Защо ли пък не ме оставиш
поне спокоен да умра?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Беков Все права защищены