17 abr 2007, 1:59

Смърт

  Poesía
1K 0 1
Когато хладна нощ очите ми затвори,
Когато в мен сърцето замълчи,
Когато само тишината ще говори,
Тогава болката завинаги ще отшуми.

Когато мократа земя в
Прегръдките си ме приеме,
Когато стана част от вечността,
Когато слънцето в душата ми залезе,
Тогава ще почувствам ли тъга?

Когато "Днес" ще бъде спомен,
Когато няма вече "Утре" и "Сега",
Тогава ще съм като лист отронен,
Загубил безвъзвратно пътя към дома.

Когато всичко се превърне в пепел,
Когато няма връщане назад,
Когато любовта е като миг далечен,
Останал като белег в минал свят.

Горещи устни дланите ми ще целуват,
А в лед сковани ще са те,
От тях живота ми си тръгна,
Но няма как съдбата да се спре.


Прости ми, отивам си сега,
Не мога и няма да се боря със смъртта,
моята участ бе такава и знам,
След време ще потъна във забрава.

Но ти недей тъгува,
Със теб ще бъда даже след смъртта,
И с лека, ангелска ръка ще те напътствам, за да
Почувстваш някой ден отново любовта.

Ще бъда там, високо във небето, за
Теб ще бъда пътеводната звезда,
Звезда, огряваща самотната пътека,
звезда, която ще ти върне радостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Просто е невероятно и адски тъжно

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...