17 апр. 2007 г., 01:59

Смърт

1K 0 1
Когато хладна нощ очите ми затвори,
Когато в мен сърцето замълчи,
Когато само тишината ще говори,
Тогава болката завинаги ще отшуми.

Когато мократа земя в
Прегръдките си ме приеме,
Когато стана част от вечността,
Когато слънцето в душата ми залезе,
Тогава ще почувствам ли тъга?

Когато "Днес" ще бъде спомен,
Когато няма вече "Утре" и "Сега",
Тогава ще съм като лист отронен,
Загубил безвъзвратно пътя към дома.

Когато всичко се превърне в пепел,
Когато няма връщане назад,
Когато любовта е като миг далечен,
Останал като белег в минал свят.

Горещи устни дланите ми ще целуват,
А в лед сковани ще са те,
От тях живота ми си тръгна,
Но няма как съдбата да се спре.


Прости ми, отивам си сега,
Не мога и няма да се боря със смъртта,
моята участ бе такава и знам,
След време ще потъна във забрава.

Но ти недей тъгува,
Със теб ще бъда даже след смъртта,
И с лека, ангелска ръка ще те напътствам, за да
Почувстваш някой ден отново любовта.

Ще бъда там, високо във небето, за
Теб ще бъда пътеводната звезда,
Звезда, огряваща самотната пътека,
звезда, която ще ти върне радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Просто е невероятно и адски тъжно

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...