15 oct 2008, 16:20

Смърт

  Poesía » Otra
1.4K 0 3
 

Студената земя ме вика, с безжални ръце да ме прегърне,

в дупка изкопана да ме зароби и в прах да ме превърне.

Вчера бях дете с копнежи и мечти,

а днес в ковчег изваян сърцето ми лежи.

Смъртта отведе ме в черно покривало

и остави зад мен живот неизживян.

Всичко, за което сърцето е миляло,

се превърна във вековен блян.

Сега безмълвно ще легна в суровата земя,

превърнала ме в покорна слугиня на Вечността...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обожавам начина,по който се изразяваш не само чрез есетата си,но и чрез поеми!!!Тази много ми харесва и разбирам какво чувстваш!Мъката ти е споделена !!!Обичам те!Ти си ми една от най-добрите приятелки!!!!!Ще се придържаме към мотото си!!!
  • Благодаря..
  • Героинята е в плен на мрачни чувства. А
    може би това е поза? Желая успех!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...