Студената земя ме вика, с безжални ръце да ме прегърне,
в дупка изкопана да ме зароби и в прах да ме превърне.
Вчера бях дете с копнежи и мечти,
а днес в ковчег изваян сърцето ми лежи.
Смъртта отведе ме в черно покривало
и остави зад мен живот неизживян.
Всичко, за което сърцето е миляло,
се превърна във вековен блян.
Сега безмълвно ще легна в суровата земя,
превърнала ме в покорна слугиня на Вечността...
© Биляна All rights reserved.
!!!Обичам те!Ти си ми една от най-добрите приятелки!!!!!Ще се придържаме към мотото си!!!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
