Смърт, поспри! Остави ме да видя това русо момиче.

Остави ни за малко сами....

Този миг ми го дай - той за мен е едничък.

А след това, ако щеш, ме вземи.

Смърт, поспри. Аз те моля - минутка изчакай.

Това е моята последна жена.

Зная това - че отдавна ме дебне мен мракът.

Ала искам сега светлина.

Смърт, поспри. Ще ме вземеш накрая и мене -

че не съм и безсмъртен все пак.

Но когато умра - ще ми бъде простено.

И ще видя и Божия знак.

Смърт, поспри! Разминаваш ме ти за секунди.

Аз не съм твой - нима не разбра?

Промених се. И в друга, не в тебе, съм влюбен.

И изпълнен с любов - ще умра.

Смърт, поспри. Още мъничко ще поживея -

а след това съм във твоята власт.

Но сърцето ми не бие за теб - а за нея -

до последния ден или час.

Смърт, поспри! Аз отдавна със тебе воювам.

Колко битки съм водил в нощта....

Ти зовеш ме - ала аз все нея сънувам.

И безсмъртна е любовта.

Смърт, поспри. Ти усещаш, че е духът ми безплътен.

Нямаш власт ти над мен - вече знам.

И дори и сега да ме вземеш в отвъдното -

аз ще я обичам и там.